Болка

17 янв. 2007 г., 20:31

Поэзия

575 0 1

И сякаш тогава земята се разцепи,
а през небето черен гръм премина...
И ето само миг... и нашата любов замина...
Твоите сълзи със моите се сляха...
Черни духове погребални песни запяха...
И сякаш част от мене загина...
А твоя ореол през мен премина...
Нима това беше края?... Нима завиниги напускаш ме ти?
Защо, кажи?
Аз всичко ти дадох на тебе, целия свят
и мислех, че за теб съм всичко, че с мен се чувсваш богат...
Но, знаеш ли? Тръгвай и за мене не мисли.
След време в гроб до гроб ще лежим
и над нас ще валят кървави сълзи...
Молих те..не ме разбра...
Остави ме сама...
И до днес си мисля, че още сънувам.
В мислите си далеч назад пътувам.
И чувам думите:"обичам те",
а сякаш са сън и сън са били...
Нищо... когато умра... в гроба ти ме събуди!!!

Болка

Свързани произведения

Комментарии

Предложения