17 янв. 2007 г., 20:31

Болка

808 0 1
И сякаш тогава земята се разцепи,
а през небето черен гръм премина...
И ето само миг... и нашата любов замина...
Твоите сълзи със моите се сляха...
Черни духове погребални песни запяха...
И сякаш част от мене загина...
А твоя ореол през мен премина...
Нима това беше края?... Нима завиниги напускаш ме ти?
Защо, кажи?
Аз всичко ти дадох на тебе, целия свят
и мислех, че за теб съм всичко, че с мен се чувсваш богат...
Но, знаеш ли? Тръгвай и за мене не мисли.
След време в гроб до гроб ще лежим
и над нас ще валят кървави сълзи...
Молих те..не ме разбра...
Остави ме сама...
И до днес си мисля, че още сънувам.
В мислите си далеч назад пътувам.
И чувам думите:"обичам те",
а сякаш са сън и сън са били...
Нищо... когато умра... в гроба ти ме събуди!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...