Jan 17, 2007, 8:31 PM

Болка

Poetry

810 0 1

И сякаш тогава земята се разцепи,
а през небето черен гръм премина...
И ето само миг... и нашата любов замина...
Твоите сълзи със моите се сляха...
Черни духове погребални песни запяха...
И сякаш част от мене загина...
А твоя ореол през мен премина...
Нима това беше края?... Нима завиниги напускаш ме ти?
Защо, кажи?
Аз всичко ти дадох на тебе, целия свят
и мислех, че за теб съм всичко, че с мен се чувсваш богат...
Но, знаеш ли? Тръгвай и за мене не мисли.
След време в гроб до гроб ще лежим
и над нас ще валят кървави сълзи...
Молих те..не ме разбра...
Остави ме сама...
И до днес си мисля, че още сънувам.
В мислите си далеч назад пътувам.
И чувам думите:"обичам те",
а сякаш са сън и сън са били...
Нищо... когато умра... в гроба ти ме събуди!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Етчи (Анета Саманлиева)

Наистина е болка.
Отхвърли я, търси ...

Поздрав и усмивка.

2007-09-02T23:41:33+03:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0