nerina (Нина Павлова)
38 144
17 июн. 2008 г., 21:27

Болка 

  Поэзия » Любовная
648 0 3

И в нямането още те има,
боли от вчерашно - Да!
Но болката храни и помага,
като храна е за моята душа.

 

От обич почти се забравих.
Избледнях - без лик съм, без цвят.
Oт сълзите река си направих
и молех да прелее в твоя свят.

 

Но утихнах вече, нямам сили,
и да плача не останаха сълзи
от хиляди пъти раздели,
връщах и оставях следи.

 

Така и не успя да ме прежалиш,
на мен се падна тежкото тегло -
да скрия надалеч, за да забравиш,
белезите по моето чело.

 

Но аз ще бъда някъде там.. 
Погледни луната на нашето небе.
Нищо, че навън се стъмни,
припомни си - аз съм в твоето сърце.

© Нина Павлова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??