Болка
И в нямането още те има,
боли от вчерашно - Да!
Но болката храни и помага,
като храна е за моята душа.
От обич почти се забравих.
Избледнях - без лик съм, без цвят.
Oт сълзите река си направих
и молех да прелее в твоя свят.
Но утихнах вече, нямам сили,
и да плача не останаха сълзи
от хиляди пъти раздели,
връщах и оставях следи.
Така и не успя да ме прежалиш,
на мен се падна тежкото тегло -
да скрия надалеч, за да забравиш,
белезите по моето чело.
Но аз ще бъда някъде там..
Погледни луната на нашето небе.
Нищо, че навън се стъмни,
припомни си - аз съм в твоето сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Павлова Всички права запазени
