nerina (Нина Павлова)
38 144
17.06.2008 г., 21:27 ч.

Болка 

  Поезия » Любовна
657 0 3

И в нямането още те има,
боли от вчерашно - Да!
Но болката храни и помага,
като храна е за моята душа.

 

От обич почти се забравих.
Избледнях - без лик съм, без цвят.
Oт сълзите река си направих
и молех да прелее в твоя свят.

 

Но утихнах вече, нямам сили,
и да плача не останаха сълзи
от хиляди пъти раздели,
връщах и оставях следи.

 

Така и не успя да ме прежалиш,
на мен се падна тежкото тегло -
да скрия надалеч, за да забравиш,
белезите по моето чело.

 

Но аз ще бъда някъде там.. 
Погледни луната на нашето небе.
Нищо, че навън се стъмни,
припомни си - аз съм в твоето сърце.

© Нина Павлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??