Недка (Недка Коеджикова)
7 29
5 апр. 2007 г., 10:01

Болка 

  Поэзия
769 0 4
Стоя сама във тишината,
цигарата е моя тих другар
и боря се със болката в душата,
разрязваща ме с тъп кинжал.
Приятели в живота имах много,
с любов съдби докосвах не една,
сърце отдавах и душите стоплях
и радости  доставях, а сега -
окървавена в мрака плача,
обидена, охулена от тях,
отритната и смачкана, но зряща
и няма да съм туй, което бях!
Ей, хора, аз ще продължа да ви обичам
и ще се боря да сте по-добри.
Щом спънете се, пак ще съм опора
и пак ще стоплям ледените ви души.
Ще взема от Луната пламък,
целувка от Зората ще открадна
и с вятъра ще ги обвия в полъх нежен
и с палав лъч - ДОБРОТО ще открия!

© Недка Коеджикова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви на всички от сърце!
  • Продължавай да носиш пламъчето на добротата в себе си ,миличка!
    Има до теб хора,които те обичат,и ще продължават да го правят винаги!
    Стихът ти е тъжен,но много истински!
    Не ме разплаквай повече!
  • Много хубав е стиха ти, Недка!!! Поздрави!!!
  • Неверояна си....супер...поздравявам те!Много ми допада.
Предложения
: ??:??