Стоя сама във тишината, цигарата е моя тих другар и боря се със болката в душата, разрязваща ме с тъп кинжал. Приятели в живота имах много, с любов съдби докосвах не една, сърце отдавах и душите стоплях и радости доставях, а сега - окървавена в мрака плача, обидена, охулена от тях, отритната и смачкана, но зряща и няма да съм туй, което бях! Ей, хора, аз ще продължа да ви обичам и ще се боря да сте по-добри. Щом спънете се, пак ще съм опора и пак ще стоплям ледените ви души. Ще взема от Луната пламък, целувка от Зората ще открадна и с вятъра ще ги обвия в полъх нежен и с палав лъч - ДОБРОТО ще открия!
Продължавай да носиш пламъчето на добротата в себе си ,миличка!
Има до теб хора,които те обичат,и ще продължават да го правят винаги!
Стихът ти е тъжен,но много истински!
Не ме разплаквай повече!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.