Болка
Стоя сама във тишината,
цигарата е моя тих другар
и боря се със болката в душата,
разрязваща ме с тъп кинжал.
Приятели в живота имах много,
с любов съдби докосвах не една,
сърце отдавах и душите стоплях
и радости доставях, а сега -
окървавена в мрака плача,
обидена, охулена от тях,
отритната и смачкана, но зряща
и няма да съм туй, което бях!
Ей, хора, аз ще продължа да ви обичам
и ще се боря да сте по-добри.
Щом спънете се, пак ще съм опора
и пак ще стоплям ледените ви души.
Ще взема от Луната пламък,
целувка от Зората ще открадна
и с вятъра ще ги обвия в полъх нежен
и с палав лъч - ДОБРОТО ще открия!
цигарата е моя тих другар
и боря се със болката в душата,
разрязваща ме с тъп кинжал.
Приятели в живота имах много,
с любов съдби докосвах не една,
сърце отдавах и душите стоплях
и радости доставях, а сега -
окървавена в мрака плача,
обидена, охулена от тях,
отритната и смачкана, но зряща
и няма да съм туй, което бях!
Ей, хора, аз ще продължа да ви обичам
и ще се боря да сте по-добри.
Щом спънете се, пак ще съм опора
и пак ще стоплям ледените ви души.
Ще взема от Луната пламък,
целувка от Зората ще открадна
и с вятъра ще ги обвия в полъх нежен
и с палав лъч - ДОБРОТО ще открия!
© Недка Коеджикова All rights reserved.
