shon (Упорита Добродушкова)
36 77
6 мая 2014 г., 21:52

Болка... (посветено на баща ми) 

  Поэзия » Гражданская
637 1 3

Вече двадесет дни ти не си тук до мен! 

Как да свикна с това, че те няма? 

Дни омразни и болка, сякаш съм в плен.

А в сърцето ми зейнала  рана. 


Ти бе моята сродна душа,
 дето даваше сила и вяра.
Ти бе всичко за мен на света,
 еталон и утеха... и слава.

Все се питам какво не направих,
че „открадна” те Господ от мен?
И в какво съгреших, че остави ме

без приятеля, с който бяхме тандем?

 

Може би  богохулствам?
Нека Бог  ми прости.
Но откакто те няма,

 всичко в мене крещи.

 

И природата даже за тебе скърби.

Знам, не може да бъде от мен покорена!

Вече двадесет дни не спря да вали.
И да мокри душата ми овъглена.

 

05.05.2014г.
©shon

© Упорита Добродушкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря,Любомир!
  • Благодаря за високата оценка, Криси!
  • "Вече двадесет дни не спря да вали.
    И да мокри душата ми овъглена."

    Много силен, докосващ сърцето, елегичен стих, сътворен с оригинално поетично майсторство! Поздрави! И никога не забравяй, че животът е усилие, което винаги си струва!
Предложения
: ??:??