16 авг. 2014 г., 19:47

Болка си

Поэзия » Философская

842 1 10

"Най-добрият начин да се справиш с болката е... да я приемеш."

Болка си. Раздиращо жестока.
Болиш, болиш, болиш, болиш, болиш....
Изгаряш ме, тъй сякаш си олово,
стигмиращо очите със сълзи.

Горчилка си. Като арсен отровен.
Горчи, горчи, горчи, горчи, горчи...
Натрупаната във душата тиня
превърна в блато светлите мечти.

Тъмна си. Цветът ти е катранен.
Тъми, тъми, тъми, тъми, тъми...
А сенките обгърнали сърцето
призраци рисуват грозно зли.

Болка си. Горчива. Тъмноадова.
Решила светлото да разрушиш.
Безсилна си ти, болко, тъй позната.
Приемам те. Приятел ми стани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

Благодаря ви, добри хора!

2014-08-17T18:50:23+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Ех, Таня!
И в болката си прекрасна...
Поезията ти е и красота, и болка, и мъдрост, и сила...
Приемаш болката... тя става част от теб... и тогава идва един момент, в който проумяваш, чувстваш, че си щастлива с тази болка, защото тя се превръща в моста между теб и свидните... тя... и те... и ти - вече сте едно.
Прегръдка от сърце!!!

2014-08-17T18:29:43+03:00
aap (Ангел)

Болката сама решава кога човек да свикне с нея...Но дали човек ще може...Това времето ще го покаже.Много самотен стих,тъжен и има за какво.Но нека да си мислим че там е по добро!И тогава мъката да е по малка.Дано.А на теб мила ти съчувствам и дано Бог ти даде сила да го понесеш по леко!Скърбя със теб.

2014-08-17T18:09:38+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Поклон пред мъката ти, тъжна майчице!

2014-08-17T16:49:17+03:00
radenko (Радко Стоянов)

Понякога човек без болката не може, защото тя се е превърнала в част от неговата същност и потребност.Поздравления!

2014-08-17T15:48:28+03:00