Болката
Любовта е болка,
а болката е живот.
Потънал в тази клопка -
ограбен, изоставен, на душата роб.
Жално и тъжно сърцето ридае
след като по пътя поел.
Пак излъган, изигран,
в прахта захвърлен, неоправдан.
Лошото е, че се сближаваш.
Себе си,душата си отново отдаваш.
На доверието, на искреността
твърдо залагаш.
И накрая... Жестоко съжаляваш.
Тази болка, вече позната,
не спира да оголва душата.
С нея тя се храни,
оставяйки дълбоки, кървави рани.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дияна Дамянова Все права защищены
натъжи ме болката ти!
