Любовта е болка,
а болката е живот.
Потънал в тази клопка -
ограбен, изоставен, на душата роб.
Жално и тъжно сърцето ридае
след като по пътя поел.
Пак излъган, изигран,
в прахта захвърлен, неоправдан.
Лошото е, че се сближаваш.
Себе си,душата си отново отдаваш.
На доверието, на искреността
твърдо залагаш.
И накрая... Жестоко съжаляваш.
Тази болка, вече позната,
не спира да оголва душата.
С нея тя се храни,
оставяйки дълбоки, кървави рани.
© Дияна Дамянова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
натъжи ме болката ти!