31 дек. 2019 г., 17:16

Болката по непознат

946 0 0

Човек се ражда, та радостта е голяма
Та всички със  щастие биват изпълнени
Но дойде мигът в който веч' го няма
Та близки му от скръб биват довършени

 

А всеки, що с него е бил, си спомня
Дни все изпълнени с хора любими,
Та във часа на мъката нещо те стопля
Следите оставил ти, са неизличими

 

Та всяка една вреда бива поправена
Няма още да правиш освен да не страдаш
Ала мъка страшна  е тази, отправена
Към твой близък, дет' за жалост не познаваш

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Хамбарлийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...