31 дек. 2019 г., 17:16

Болката по непознат

948 0 0

Човек се ражда, та радостта е голяма
Та всички със  щастие биват изпълнени
Но дойде мигът в който веч' го няма
Та близки му от скръб биват довършени

 

А всеки, що с него е бил, си спомня
Дни все изпълнени с хора любими,
Та във часа на мъката нещо те стопля
Следите оставил ти, са неизличими

 

Та всяка една вреда бива поправена
Няма още да правиш освен да не страдаш
Ала мъка страшна  е тази, отправена
Към твой близък, дет' за жалост не познаваш

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Хамбарлийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...