Човек се ражда, та радостта е голяма
Та всички със щастие биват изпълнени
Но дойде мигът в който веч' го няма
Та близки му от скръб биват довършени
А всеки, що с него е бил, си спомня
Дни все изпълнени с хора любими,
Та във часа на мъката нещо те стопля
Следите оставил ти, са неизличими
Та всяка една вреда бива поправена
Няма още да правиш освен да не страдаш
Ала мъка страшна е тази, отправена
Към твой близък, дет' за жалост не познаваш