Боли от грешки. И от невъзможност
назад във времето да се завърнеш –
да заличиш следите си тревожни,
към утршния ден да се обърнеш.
Боли от недовършени неща;
от срещнати-отминати любови;
от пътища, изгубени в нощта,
когато си потърсил път към Бога.
Боли от всички думи премълчани,
които са очаквали от тебе.
(Мълчанието също прави рани –
разбираш. И като вина ти тегне.)
Боли. И всяка радост ти отнема.
Събудената съвест не прощава.
Какво, че ставаш по-добър със времето,
щом няма как да почнеш отначало?
© Елица Ангелова Все права защищены
Трогната съм от съпричастието ви, приятели.
Благодаря на всички!