27.06.2017 г., 19:42

Болки човешки

862 5 21

Боли от грешки. И от невъзможност
назад във времето да се завърнеш –
да заличиш следите си тревожни,
към утршния ден да се обърнеш.

Боли от недовършени неща;
от срещнати-отминати любови;
от пътища, изгубени в нощта,
когато си потърсил път към Бога.

Боли от всички думи премълчани,
които са очаквали от тебе.
(Мълчанието също прави рани –
разбираш. И като вина ти тегне.)

Боли. И всяка радост ти отнема.
Събудената съвест не прощава.

Какво, че ставаш по-добър със времето,
щом няма как да почнеш отначало?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От мъдри по-мъдри...
    Трогната съм от съпричастието ви, приятели.
    Благодаря на всички!
  • Привет, Ели!Може би се случва, ако е вярно, че се прераждаме много пъти.
  • Няма нужда за връщане към отминали грешки и събития; помъдряването също има цена
    Споменато е и в Библията - "...И който трупа познание, трупа тъга..."
    Поздрав!
  • Да, права си.
    Затова сме... хора.
  • Трогна ме вашият дълбок поглед към смисъла на текста. Благодаря ви, Алина, Пепи, Ирина!
    Но до перфектна форма все още не мога да стигна – изискванията към римите са толкова непосилни за мен...
    Бъдете здрави и вдъхновени!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...