Гледам слънцето с очи
пълни с надежда и зов
към тези ярки лъчи
за малко, но силна любов

Облака към мен се обърна
"С какво да помогна, кажи?
От миналото ти нещо да върна?"
Но с "не!'' реших да отвърна
и той зарони едри сълзи.

Денят се мина в бяг
и след него пристигна нощта
"Всичко ще дам със замах,
само не и любовта..."

Отказах тъжно на нощта
и изчаках милите звезди
"Може би имам друга съдба?
Може би, звездичке, кажи!"

Звездичката към мене погледна
и с почуда ми тя отговори:
"Има надежда, не е последна
Има момче, само за тебе говори!"

Не чаках повече, полетях
реших да го видя веднага,
цялата Земя провървях,
много сълзи по пътя излях,
само и само да го прегърна...

Но накрая разбрах съдбата:
на Земята не те открих,
защото си ангел на небесата
и ето, аз зърнах твоя лик!

И "Обичам те!" сега крещя
странно чувство е това
не, не мога вече да заспя -
болна съм от любовта!!