8 февр. 2008 г., 09:12

Борим се

754 0 2

          Борим се

 

Борим се  да оцелеем,

борим се да оздравеем,

борим се да сме си ние,

дорде някой ни надвие.

 

Борим се да осъзнаем

будни ли сме, но витаем

някъде в небитието,

дето е самό сърцето.

 

Борим се да овладеем

тоз театър – да се смеем,

там, където ни се плаче,

ако някой ни подкáчи.

 

Борим се със самотата,

борим се със суетата.

Борим се да оживеем,

но в борбата си  - стареем!

 

А когато остареем,

що ли ни е да живеем?!

В младост, щом не сме живяли,

та сега ли?! Остаряли ... 

 

                              7.2.2008г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е да има желание за живот...!
    а годините...те отминават...без да ни питат...
    с обич, Нада.
  • Важно е колко е старо сърцето. Ако то се чувства младо- всичко е наред. Хубаво стихче.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...