Босилеградска пролет
От Бесна Кобила леденият дъх
докосва стъклените вълни речни,
от най-високия планински връх,
градът приема поздрави сърдечни.
Пролетта дойде, а зимният вятър
вее снежни кристали от Църноок,
над Осогово снегът стои и когато
слънцето гали месец май светлоок.
А в полето градините съживяват,
и дърветата в младост се обличат,
песните за пролетта се възпяват –
и децата ѝ се радват и я обичат.
Милевска планина се усмихва
и отгоре Босилеград поглежда,
който в пролетна измама утихва,
и за топлина си всява надежда.
Зимата бяла с радост се изпраща,
лястовиците удължават своя полет,
в духа на промяна живот се захваща
и градът вече мирише на пролет.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никица Христов Все права защищены
