7 мар. 2008 г., 17:43

Братството на Черната кръв

722 0 1

Братството на Черната кръв

 

И ето, мракът пак се спусна над земята,

събуждайки всички нощни кошмари.

Дали са зад ъгъла на уличката

или под леглото, дето малко дете спи?

Спи, няма смисъл да се бориш -

скоро и твоят час ще настъпи.

 

Някой, той бе жив, но вече не.

Получи дар - целувката на смъртта.

И сега с нови сили и жажда неутолима

той броди из света, сам, но не самотен.

Защото той знае, не е единствен,

сред сенките той открие новите си братя.

 

С черна пелерина – ангел на смъртта,

той се спуска със сила над света,

Очакващ го, треперещ... ужасен...

Бъди готов, простосмъртни,

защото се изправяш пред съдбата си

и краят ти няма да бъде толкова светъл.

 

Защото те са братство черно,

по-черно от самата нощ безлунна.

Душите им спасение не ще открият,

черни като кръвта във вените им.

Отхвърлени от света, Адът им е дом

и сред пламъци кървави царуват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...