7 мар. 2008 г., 17:43

Братството на Черната кръв

723 0 1

Братството на Черната кръв

 

И ето, мракът пак се спусна над земята,

събуждайки всички нощни кошмари.

Дали са зад ъгъла на уличката

или под леглото, дето малко дете спи?

Спи, няма смисъл да се бориш -

скоро и твоят час ще настъпи.

 

Някой, той бе жив, но вече не.

Получи дар - целувката на смъртта.

И сега с нови сили и жажда неутолима

той броди из света, сам, но не самотен.

Защото той знае, не е единствен,

сред сенките той открие новите си братя.

 

С черна пелерина – ангел на смъртта,

той се спуска със сила над света,

Очакващ го, треперещ... ужасен...

Бъди готов, простосмъртни,

защото се изправяш пред съдбата си

и краят ти няма да бъде толкова светъл.

 

Защото те са братство черно,

по-черно от самата нощ безлунна.

Душите им спасение не ще открият,

черни като кръвта във вените им.

Отхвърлени от света, Адът им е дом

и сред пламъци кървави царуват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...