Mar 7, 2008, 5:43 PM

Братството на Черната кръв

  Poetry » Other
729 0 1

Братството на Черната кръв

 

И ето, мракът пак се спусна над земята,

събуждайки всички нощни кошмари.

Дали са зад ъгъла на уличката

или под леглото, дето малко дете спи?

Спи, няма смисъл да се бориш -

скоро и твоят час ще настъпи.

 

Някой, той бе жив, но вече не.

Получи дар - целувката на смъртта.

И сега с нови сили и жажда неутолима

той броди из света, сам, но не самотен.

Защото той знае, не е единствен,

сред сенките той открие новите си братя.

 

С черна пелерина – ангел на смъртта,

той се спуска със сила над света,

Очакващ го, треперещ... ужасен...

Бъди готов, простосмъртни,

защото се изправяш пред съдбата си

и краят ти няма да бъде толкова светъл.

 

Защото те са братство черно,

по-черно от самата нощ безлунна.

Душите им спасение не ще открият,

черни като кръвта във вените им.

Отхвърлени от света, Адът им е дом

и сред пламъци кървави царуват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....