Mar 7, 2008, 5:43 PM

Братството на Черната кръв

  Poetry » Other
721 0 1

Братството на Черната кръв

 

И ето, мракът пак се спусна над земята,

събуждайки всички нощни кошмари.

Дали са зад ъгъла на уличката

или под леглото, дето малко дете спи?

Спи, няма смисъл да се бориш -

скоро и твоят час ще настъпи.

 

Някой, той бе жив, но вече не.

Получи дар - целувката на смъртта.

И сега с нови сили и жажда неутолима

той броди из света, сам, но не самотен.

Защото той знае, не е единствен,

сред сенките той открие новите си братя.

 

С черна пелерина – ангел на смъртта,

той се спуска със сила над света,

Очакващ го, треперещ... ужасен...

Бъди готов, простосмъртни,

защото се изправяш пред съдбата си

и краят ти няма да бъде толкова светъл.

 

Защото те са братство черно,

по-черно от самата нощ безлунна.

Душите им спасение не ще открият,

черни като кръвта във вените им.

Отхвърлени от света, Адът им е дом

и сред пламъци кървави царуват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...