MoHaN (Георги Славов)
6 2
10 окт. 2008 г., 00:35

Братя 

  Поэзия
1012 0 4

Спомни си, приятелю, старите дни,

Дните на две хлапета безгрижни.

Тъй волни, тъй чисти, добри.

Спомни си, приятелю, дните предишни.

 

Там, в старата къща с големия двор,

огласена от песен на хиляди птици,

тъй светъл изглеждаше нашият взор,

озарен от усмихнати ярки звездици.

 

Израснахме с тебе - братя орли.

В беди и тревоги все заедно бяхме.

И питам сега – ти помниш, нали,

във вярност вовеки как се кълняхме?

 

Мислехме, братко -  не ще ни сломят

ни злоба, ни завист, ни думи обидни,

даже в трънливия, мъглив, чер път

останахме с тебе близки, единни.

 

Не, не беше човешката мерзост

туй, що заслепи ни очите.

Да, Тя – най-святата близост,

любовта окрили ни душите.

 

Жена като полъх на пролет,

като тиха река и буйно море.

Грациозна като лебедов полет

с очи тюркоази, като синьо небе.

 

Не знам защо се тъй получи,

дали съдбата си го пожела.

В прегръдка тя да ни заключи -

денем с тебе, с менe през нощта.

 

И ето, че от братя кръвни

превърнахме се в смъртни врагове,

глупци освирепели, зли и стръвни,

не хора, а зловещи зверове.

 

В двубой за нея ти ме предизвика,

а ранената ми гордост каза “Да”.

И глас на демон чух да вика:

“Убий го... твоя ще е тя.”

 

Сега лежим със тебе полуживи

и молим се за прошка във прахта,

разказваме истории горчиви -

как братята умряха за една жена.

© Георги Славов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разстърсващо!Уникално затова оценям с 6!Поздрав!
  • Наистина е много хубаво, но най-важното е, че е написано много добре! Браво!
  • В двубой за нея ти ме предизвика,

    а ранената ми гордост каза “Да”.

    И глас на демон чух да вика:

    “Убий го... твоя ще е тя.”

    СТРАХОТЕН си!!!Продължавай!!
  • Невероятно е. Едно от малкото качествени, които съм чел напоследък. Продължавай в същия дух.
Предложения
: ??:??