Спомни си, приятелю, старите дни,
Дните на две хлапета безгрижни.
Тъй волни, тъй чисти, добри.
Спомни си, приятелю, дните предишни.
Там, в старата къща с големия двор,
огласена от песен на хиляди птици,
тъй светъл изглеждаше нашият взор,
озарен от усмихнати ярки звездици.
Израснахме с тебе - братя орли.
В беди и тревоги все заедно бяхме.
И питам сега – ти помниш, нали,
във вярност вовеки как се кълняхме? ...