Братя
Спомни си, приятелю, старите дни,
Дните на две хлапета безгрижни.
Тъй волни, тъй чисти, добри.
Спомни си, приятелю, дните предишни.
Там, в старата къща с големия двор,
огласена от песен на хиляди птици,
тъй светъл изглеждаше нашият взор,
озарен от усмихнати ярки звездици.
Израснахме с тебе - братя орли.
В беди и тревоги все заедно бяхме.
И питам сега – ти помниш, нали,
във вярност вовеки как се кълняхме?
Мислехме, братко - не ще ни сломят
ни злоба, ни завист, ни думи обидни,
даже в трънливия, мъглив, чер път
останахме с тебе близки, единни.
Не, не беше човешката мерзост
туй, що заслепи ни очите.
Да, Тя – най-святата близост,
любовта окрили ни душите.
Жена като полъх на пролет,
като тиха река и буйно море.
Грациозна като лебедов полет
с очи тюркоази, като синьо небе.
Не знам защо се тъй получи,
дали съдбата си го пожела.
В прегръдка тя да ни заключи -
денем с тебе, с менe през нощта.
И ето, че от братя кръвни
превърнахме се в смъртни врагове,
глупци освирепели, зли и стръвни,
не хора, а зловещи зверове.
В двубой за нея ти ме предизвика,
а ранената ми гордост каза “Да”.
И глас на демон чух да вика:
“Убий го... твоя ще е тя.”
Сега лежим със тебе полуживи
и молим се за прошка във прахта,
разказваме истории горчиви -
как братята умряха за една жена.
© Георги Славов All rights reserved.
