Бродница..
Безмълвна бродница сред тъмните усои
на мисълта ми -тъжна и печална,
окъсана, раздърпана и кална,
се носи като призрак неспокоен...
...една МЕЧТА...
Сред мрак от мисли питам се КОЯ?
Коя е тя - тъй жалка и нещастна?
И где изчезва бледата искра
в очите й, която бавно гасне?
И тази скръб притихнала в тях
-това безсилно, нямо отчаяние,
погълнало ефирното сияние
на светлата искрица детски смях
...От где се взе?
И где е синевата?
Кое сковава нежните крила?
И кой отне усмивката й свята
и я захвърли в мрака на скръбта?
КАЖИ, МЕЧАТА?
...Навярно аз самата,
превърнах в пустиня своя блян
и потопих в болка непозната
на детството мига неизживян.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Василева Все права защищены
