БРЪМБАРЪТ НА БОГА

... залез разжигаря фурни върху гърбавия рът,

подир миг ще се катурне слънчицето ми отвъд,

мъкне мракът кош парцали, реже ги и ги крои,

месецът кандилце пали в черните си одаи,

тръгват сенките безпътни върху сипейния скат,

пътник нейде ли замръкне, нека лек му е сънят,

връз кошулята ми груба, свил се нейде вдън гори,

във светулкова коруба ще заспя и аз в зори.

Бръмбарче ли ме одраска със внимателно краче?

Или Господ с блага ласка слезе? – да ме отвлече.