Бръмбарът на Бога
БРЪМБАРЪТ НА БОГА
... залез разжигаря фурни върху гърбавия рът,
подир миг ще се катурне слънчицето ми отвъд,
мъкне мракът кош парцали, реже ги и ги крои,
месецът кандилце пали в черните си одаи,
тръгват сенките безпътни върху сипейния скат,
пътник нейде ли замръкне, нека лек му е сънят,
връз кошулята ми груба, свил се нейде вдън гори,
във светулкова коруба ще заспя и аз в зори.
Бръмбарче ли ме одраска със внимателно краче?
Или Господ с блага ласка слезе? – да ме отвлече.
© Валери Станков All rights reserved.
