30 дек. 2006 г., 11:20

Буйната река взаимност обещава  

  Поэзия
566 0 8

 

 

Тя ми каза, че е уморена –

и чрез стих ми го повтори:

чувствала се състарена,

но през болката си проговори.

 

Край брега си тя ме кани,

аз съм в нейните води –

струите й шепнат ми закани:

“Бързеите първо разбери!”

 

И внимавам… Ето водоврът

в следващите метри наближава -

страшен е… и носи смърт,

а и някакво течение преминава.

 

А реката се оплаква –

през земи различни броди,

даже с тъжен глас проплаква,

но течението й към морето води.

 

Буйната река взаимност обещава

и сега добива бистър глас -

грешки незначителни прощава:

до морето с нея ще достигна аз.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??