Буйната река взаимност обещава
Тя ми каза, че е уморена –
и чрез стих ми го повтори:
чувствала се състарена,
но през болката си проговори.
Край брега си тя ме кани,
аз съм в нейните води –
струите й шепнат ми закани:
“Бързеите първо разбери!”
И внимавам… Ето водоврът
в следващите метри наближава -
страшен е… и носи смърт,
а и някакво течение преминава.
А реката се оплаква –
през земи различни броди,
даже с тъжен глас проплаква,
но течението й към морето води.
Буйната река взаимност обещава
и сега добива бистър глас -
грешки незначителни прощава:
до морето с нея ще достигна аз.
© Валери Рибаров All rights reserved.
