Рано, рано стоя пред една врата

и държа едно букетче от кокичета.

Чакам тя да се събуди и да ме покани,

за да й подаря кокичетата,

които са толкова красиви,

но не толкова колкото жената,

която искам да прегърна и целуна.

Тя заслужава това, заслужава защото

е добра към мен, защото е красива

и в душата, и в сърцето. Душичка е.

А сърцето й е толкова голямо, че може да приюти

много целувки и прегръдки, които искам да й дам.

Подарих й кокичетата, които бяха толкова красиви,

но не толкова колкото жената,

която прегърнах и целунах.