4 окт. 2013 г., 20:10

Букетче от кокичета

589 0 0

Рано, рано стоя пред една врата

и държа едно букетче от кокичета.

Чакам тя да се събуди и да ме покани,

за да й подаря кокичетата,

които са толкова красиви,

но не толкова колкото жената,

която искам да прегърна и целуна.

Тя заслужава това, заслужава защото

е добра към мен, защото е красива

и в душата, и в сърцето. Душичка е.

А сърцето й е толкова голямо, че може да приюти

много целувки и прегръдки, които искам да й дам.

Подарих й кокичетата, които бяха толкова красиви,

но не толкова колкото жената,

която прегърнах и целунах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско кирилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...