4.10.2013 г., 20:10

Букетче от кокичета

587 0 0

Рано, рано стоя пред една врата

и държа едно букетче от кокичета.

Чакам тя да се събуди и да ме покани,

за да й подаря кокичетата,

които са толкова красиви,

но не толкова колкото жената,

която искам да прегърна и целуна.

Тя заслужава това, заслужава защото

е добра към мен, защото е красива

и в душата, и в сърцето. Душичка е.

А сърцето й е толкова голямо, че може да приюти

много целувки и прегръдки, които искам да й дам.

Подарих й кокичетата, които бяха толкова красиви,

но не толкова колкото жената,

която прегърнах и целунах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...