Буря
Свистят на бурята конете огнегриви,
препускат и гърмят неистови и диви,
а долу – светлина и мрак се сливат,
в неспирен танц нежността си изливат.
Каква ли мощ неземна развихрила е сили,
чий ли гняв огромен над теб, земя, се сипе?
Природата над нас надсмива се, безгрижна,
безметежна, нехаеща над бляскавата бездна.
Но ето – кротка, морна стихията заспива
и облаците тъмни разкъсва синева.
Вода и гръм, и блясък потъват неусетно
в покоя дневен на топла земна тишина.
Под синевата на небето ето, бляскава,
отново заискрява нежна светлина –
могъща, силна и вълнуващо красива,
спасителна, добра и вечна светлина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Марулевска Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
