Хубава си - колкото морето.
И много повече дори.
Ти, усмихнато бургаско цвете,
на красота ухаеш, в красота цъфтиш.
Цъфтиш, разпръсквайки усмивки,
Усмивки - малки слънчица.
Ах, устните ти! - две калинки,
света изпълват с чудеса.
Ти правиш всичко несравнимо.
Във радост всичко да блести.
Красавице със дъх на капучино,
и млечно-шоколадови очи:
Усмихвай се! Прави живота!
Усмихнат, като тебе го прави!
Пали света със младия си огън,
Със дръзката си обич го пали!
И нека в цялото това горене
искра да хвръкне и към мене.
© Деян Димитров Все права защищены