24 февр. 2007 г., 18:14

Буря 

  Поэзия
643 0 4

През прозореца отвън -

дъждът вали,

и стича се тъй бавно -

като бисерни сълзи!

 

Мълчи градът, а от някъде се чува шепот,

шепот на прикрита тъга!

Едно дете стои на прага, вперило е поглед

в проливната, изсипваща се пустота!

 

Смълчал се, затаил се е градът!

Отдава почит на дъжда!

 

Дъждът отвън е дъжд донесен -

от тъжната сълза на някоя жена!

И таз сълза е като песен -

омагьосала, смълчала е града.

© Александрина Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??