През прозореца отвън -
дъждът вали,
и стича се тъй бавно -
като бисерни сълзи!
Мълчи градът, а от някъде се чува шепот,
шепот на прикрита тъга!
Едно дете стои на прага, вперило е поглед
в проливната, изсипваща се пустота!
Смълчал се, затаил се е градът!
Отдава почит на дъжда!
Дъждът отвън е дъжд донесен -
от тъжната сълза на някоя жена! ...