Буря
През прозореца отвън -
дъждът вали,
и стича се тъй бавно -
като бисерни сълзи!
Мълчи градът, а от някъде се чува шепот,
шепот на прикрита тъга!
Едно дете стои на прага, вперило е поглед
в проливната, изсипваща се пустота!
Смълчал се, затаил се е градът!
Отдава почит на дъжда!
Дъждът отвън е дъжд донесен -
от тъжната сълза на някоя жена!
И таз сълза е като песен -
омагьосала, смълчала е града.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александрина Василева Всички права запазени
браво
