Буря
Облаци превзeмат синьото небе,
Вятърът бушува из младото поле.
Бездната широко се отваря,
страшният съд отново се повтаря.
Природата ридае,
единствена сама.
Нещастно плаче,
потънала в тъга.
Всичко отминава,
мирише на колендро.
Обновена е природата,
но не и за последно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марин Маринов Все права защищены
