15 нояб. 2012 г., 13:03

Буря

772 0 0

Синя светлина от дълбините на нощта, 

светкавици блестят, гръмотевици трещят.

Виж - луната свети омайно, със сигурност и сияйно. 

И обръщаш се назад, 

за да видиш дали ще се върнеш пак.

С чадъра мислиш, че ще си отдъхнеш?

Едва ли ще бъде твоето творение, точното спасение.

Дъжд песен пей, 

ах, как сладко грей!

Надежда не губи,

нито пък плачи.

Хората гладуват за сол и хляб, 

ти пък жадуваш да спре този гняв.

Успокой се, бавно - 

ще падаш, но славно!

Приятели ще си намериш

и вече няма да трепериш.

Благодарен сега бъди - 

към къщи стигна ти!

Прозорчето свети!

Бъди щастливец навеки! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Забравих го Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...