Синя светлина от дълбините на нощта, 

светкавици блестят, гръмотевици трещят.

Виж - луната свети омайно, със сигурност и сияйно. 

И обръщаш се назад, 

за да видиш дали ще се върнеш пак.

С чадъра мислиш, че ще си отдъхнеш?

Едва ли ще бъде твоето творение, точното спасение.

Дъжд песен пей, 

ах, как сладко грей!

Надежда не губи,

нито пък плачи.

Хората гладуват за сол и хляб, 

ти пък жадуваш да спре този гняв.

Успокой се, бавно - 

ще падаш, но славно!

Приятели ще си намериш

и вече няма да трепериш.

Благодарен сега бъди - 

към къщи стигна ти!

Прозорчето свети!

Бъди щастливец навеки!