15.11.2012 г., 13:03

Буря

774 0 0

Синя светлина от дълбините на нощта, 

светкавици блестят, гръмотевици трещят.

Виж - луната свети омайно, със сигурност и сияйно. 

И обръщаш се назад, 

за да видиш дали ще се върнеш пак.

С чадъра мислиш, че ще си отдъхнеш?

Едва ли ще бъде твоето творение, точното спасение.

Дъжд песен пей, 

ах, как сладко грей!

Надежда не губи,

нито пък плачи.

Хората гладуват за сол и хляб, 

ти пък жадуваш да спре този гняв.

Успокой се, бавно - 

ще падаш, но славно!

Приятели ще си намериш

и вече няма да трепериш.

Благодарен сега бъди - 

към къщи стигна ти!

Прозорчето свети!

Бъди щастливец навеки! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Забравих го Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...