21 мая 2011 г., 11:12

Буря с градушка

489 0 0

БУРЯ С ГРАДУШКА

 

По небето чисто облаци прииждат,

черни, буреносни - идват за беда.

Кат войска враждебна бързо се придвижват,

светкавици мятат. Вече заваля.

 

Пришпорил бърз коня, пред тях лудо тича,

вятър буен нейде с тръба ги зове.

Моли, призовава, успехи предрича,

само нека ливнат порой дъждове.

 

Дърве се превиват кат рая покорна,

поклони му правят, молят да поспре,

а той, развилнял се, взел властта неспорна,

с сила клони кърши, яростно реве.

 

Небето оловно от трясък се цепи.

буря с колесница громол громоли.

Ледни зърна-камък да събираш с шепи.

Няма ли край, Боже? Боже, помози!

 

Вече изтощена, бурята отмина.

Вятърът притихнал някъде се свря.

Мамо, колко пакост, вред където мина.

Какъв грях сторихме, та зло сполетя?

 

Небето пак чисто ведро се синее.

Слънцето засмяно грее с топлота.

Човекът си знае - трябва да живее

и след мъка тежка идва радостта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...