May 21, 2011, 11:12 AM

Буря с градушка

  Poetry » Other
488 0 0

БУРЯ С ГРАДУШКА

 

По небето чисто облаци прииждат,

черни, буреносни - идват за беда.

Кат войска враждебна бързо се придвижват,

светкавици мятат. Вече заваля.

 

Пришпорил бърз коня, пред тях лудо тича,

вятър буен нейде с тръба ги зове.

Моли, призовава, успехи предрича,

само нека ливнат порой дъждове.

 

Дърве се превиват кат рая покорна,

поклони му правят, молят да поспре,

а той, развилнял се, взел властта неспорна,

с сила клони кърши, яростно реве.

 

Небето оловно от трясък се цепи.

буря с колесница громол громоли.

Ледни зърна-камък да събираш с шепи.

Няма ли край, Боже? Боже, помози!

 

Вече изтощена, бурята отмина.

Вятърът притихнал някъде се свря.

Мамо, колко пакост, вред където мина.

Какъв грях сторихме, та зло сполетя?

 

Небето пак чисто ведро се синее.

Слънцето засмяно грее с топлота.

Човекът си знае - трябва да живее

и след мъка тежка идва радостта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...