18 февр. 2011 г., 15:42

Бягство

614 0 2

Защо ли бягам, та аз дори не те обичам,
не се страхувам от теб, но бродя и скитам
с очи, изпълнени с мъка и печал,
не намерих дом да приютя душата си - 

това, за жалост, съм съзрял.
Бездомник да се нарека -

такъв ли ще остана до края на сивите си дни.
Никой не успя да изцери сърцето,

но теб те моля - в него надникни.
Там дано откриеш една съдба човешка,
все още носещ бремето на тази орис тежка.
Наказвам себе си за отминали дела, чувства, мисли,
кога ли съвестта от тях ще се прочисти.
И времето какво ли от мен още ще отнеме,
във вечността ли ще се запечата този белег.
Отеква в тишината до мига, когато стигна своя бряг,
аз знам, ще разцъфти покой и мир,
но ще премина през война и ад.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...