18 feb 2011, 15:42

Бягство

  Poesía
613 0 2

Защо ли бягам, та аз дори не те обичам,
не се страхувам от теб, но бродя и скитам
с очи, изпълнени с мъка и печал,
не намерих дом да приютя душата си - 

това, за жалост, съм съзрял.
Бездомник да се нарека -

такъв ли ще остана до края на сивите си дни.
Никой не успя да изцери сърцето,

но теб те моля - в него надникни.
Там дано откриеш една съдба човешка,
все още носещ бремето на тази орис тежка.
Наказвам себе си за отминали дела, чувства, мисли,
кога ли съвестта от тях ще се прочисти.
И времето какво ли от мен още ще отнеме,
във вечността ли ще се запечата този белег.
Отеква в тишината до мига, когато стигна своя бряг,
аз знам, ще разцъфти покой и мир,
но ще премина през война и ад.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...