Защо ли бягам, та аз дори не те обичам,
не се страхувам от теб, но бродя и скитам
с очи, изпълнени с мъка и печал,
не намерих дом да приютя душата си -
това, за жалост, съм съзрял.
Бездомник да се нарека -
такъв ли ще остана до края на сивите си дни.
Никой не успя да изцери сърцето,
но теб те моля - в него надникни.
Там дано откриеш една съдба човешка,
все още носещ бремето на тази орис тежка.
Наказвам себе си за отминали дела, чувства, мисли, ...