Capital (Габриела)
6 4
19 апр. 2016 г., 07:53

Бягство 

  Поэзия
496 1 7

Не мога да бъда различна.

Обичам и аз до полуда,

човешки, със сила - типично

и почвам живот във заблуда:

изливам любови по листа,

а после със мъка ги мачкам,

отписвам, дописвам, прелиствам

душите им смело. За кратко.

И те се разбиват във мене -

руши ги плачевната мисъл,

че нощем писалката стене,

че Бог точно мен е орисал,

рисувайки болка, да бия

със гневни камшици мъжа.

Избягай от мен, орисия!

Отрова за мен и света.

 

© Габриела Все права защищены

Беличовска

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!
  • С Креми Харесва ми
  • Много добре написано. Идеологията може да предизвика у всеки различни мисловни интерпретации. Харесах! Поздрав!
  • Моята "сигналност" не е Ваш проблем, Свилен. Вършете си призванието на насекомо върху второто си изречение състоящо се от една дума. Но все ще се намери някой "с вестник в ръка"...Уверявам Ви - подобен "живот" е много кратък особено в това "помещение", което нарекохте наскоро "гробище"..... Дерзайте!
  • Не става въпрос за буквален бой. Надявам се да разбирате това, защото никак не обичам да съм неразбрана. Благодаря.
  • Много мъже биха обърнали гръб на подобен текст, но моят вроден мазохизъм ме привлече към него - обичам "гневни камшици". Поздрав!
  • Ще свикнеш и на долуподобните, не се отказвай!
Предложения
: ??:??