Не мога да бъда различна.
Обичам и аз до полуда,
човешки, със сила - типично
и почвам живот във заблуда:
изливам любови по листа,
а после със мъка ги мачкам,
отписвам, дописвам, прелиствам
душите им смело. За кратко.
И те се разбиват във мене -
руши ги плачевната мисъл,
че нощем писалката стене,
че Бог точно мен е орисал,
рисувайки болка, да бия
със гневни камшици мъжа.
Избягай от мен, орисия!
Отрова за мен и света.
© Габриела All rights reserved.
Харесах! Поздрав! 
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
