Днеска станах във четири и си легнах в един,
за да чета странните стихове на Господин Господинов
за обесени котки усмихнати и танцуващи край тях дечурлига.
Искам да се излежавам и да спя на удобния диван,
а не да разсъждавам как е на испански кроасан.
Да бъда или да не бъда на училище? - въпросът е без отговор.
Днес имаме и класно, и изпитване и без това не съм подготвена
и пуша като луда стихове. Поне не са зловредни като дрогата,
която моите съученички с намаление ми продаваха,
защото ние всички желаем да потънем във забравата,
желаем да усетим от мига насладата,
а не да мислим ту за тази, ту за онази работа.
И така пуша си поезия, времето тече си,
аз прегръщам с кеф "амнезията" и лъжа себе си, че няма тестове.
Държа да отбележа, че съм шантавото цвете,
правещо фотосинтеза чрез множество куплети.
Защо са всички все така заети
да затварят вратичките на домовете си
пред бездомната реалност клета?
Тоз въпрос е пак без отговор ответен.
Но май щеше да изчезне масово човека
като динозаврите от нашата планета
ако не бягаше от реалността във дискотека.
© Ани Все права защищены