Днеска станах във четири и си легнах в един,
за да чета странните стихове на Господин Господинов
за обесени котки усмихнати и танцуващи край тях дечурлига.
Искам да се излежавам и да спя на удобния диван,
а не да разсъждавам как е на испански кроасан.
Да бъда или да не бъда на училище? - въпросът е без отговор.
Днес имаме и класно, и изпитване и без това не съм подготвена
и пуша като луда стихове. Поне не са зловредни като дрогата,
която моите съученички с намаление ми продаваха,
защото ние всички желаем да потънем във забравата,
желаем да усетим от мига насладата,
а не да мислим ту за тази, ту за онази работа. ...