12 нояб. 2005 г., 10:59

Бягство във времето

1.2K 0 0
             Отдавна свикнах да живея много бързо
             надпреварвам се дори със времето.
             И често виждах, че няма изход,
             но вървях напред - към неизвестното.

             Надбягвах се дори сама със вятъра,
             изкачих най-високия връх на истината.
             А когато видях как се ражда Слънцето -
             прекъснах в себе си един живот.

             Изтръгнах го кат` буренясал плевел,
             отровил без да иска не един живот.
             Захвърлих го да гние като мърша,
             но болката отдавна се загнезди в мен.

             Ще се прекръстя не с юмрук - с пестница,
             ще разпоря корема на злобата около себе си.
             Ще вървя не по остри камъни, а по тръни,
             да бъда твърда, но и малко влюбена.

             Да бъдеш сам към себе си безмилостен,
             едва ли някой би го издържал.
             Да страдаш сам за грешките на другите
             не би направил ни един простак.

             Но каква е тази игра срещу времето -
             да обявиш кървав дуел на себе си?
             Ще спра дори стрелките на часовника -           
             щом имам теб, щом имаш мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...