Бях...
Бях и тиха, бях и дивата река.
Бушуваха в мене чувства святи!
Спокойна бях - погалена от твоята ръка
и сгушена дълбоко в душата ти!
Красива бях, от слънцето в очите ти,
което галеше ме с лъчите парещи!
И бях изпълнена от порив на мечтите си,
небето бях - любов безкрай даряваща!
И огън бях - лумващ, в миг разгарящ се!
И бистър ручей - утоляващ жаждата!
И вятър бях, в полет див понасящ се,
прашинка бях - събрала в мен надеждата!
И бях щастлива и изпълнена с дихание,
с устни галещи, даряващи величие!
С душа, преливаща от трепет и желание -
такава бях, ала сега съм... ничия...
Евелина Панева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евелина Панева Все права защищены
Поздрави харесах! 
