Стоя на покрива сам и си гледам.
Нагоре небе, с което споделям:
- Колко си красиво, Небе. Красиво.
А как може долу да е толкова сиво?
И сякаш от моите думи ядосан се спуска
над мене орел, иска мен за закуска.
Бутна ме долу. Ах, осем етажа!
И край!
И какво видях аз ще ти кажа.
И знай,
че на осмия етаж съзрях жена,
пияна, паднала сама. ...