ivokriloto (Ивайло Граматиков)
24 7
6 мар. 2008 г., 18:37

Бях аз 

  Поэзия » Философская
978 0 2
Стоя на покрива сам и си гледам.
Нагоре небе, с което споделям:
- Колко си красиво, Небе. Красиво.
А как може долу да е толкова сиво?
И сякаш от моите думи ядосан се спуска
над мене орел, иска мен за закуска.
Бутна ме долу. Ах, осем етажа!
И край!
И какво видях аз ще ти кажа.
И знай,
че на осмия етаж съзрях жена,
пияна, паднала сама.
На седмия видях дете самотно.
Само, само като животно.
На шестия злото се яви.
Посочи ме и каза: "Ти!"
Петият етаж бе празен, страшен,
но от падането бях уплашен.
На четвъртия видях забава,
забавата на моята забрава.
На трятия разкъсан бях,
там нищо не видях.
На втория разбрах завчас,
че всичкото това бях аз.

© Ивайло Граматиков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??