25 сент. 2010 г., 20:08

Бях ли.....

666 0 0


Бях ли щастлив сред нещастните,

бях ли богат сред просяците?

Бях ли глух сред викащите,

бях ли любов сред мразещите?

 

Вина останах просто,

лутащ се без посока в своето съзнание...

В една утихваща  дълбока  тишина

останах,  загубил  своето мълчание.

 

И какво остана от мен -

просто сянка,

една сянка в нощта,

в реалността на гибелта...

 

Изгубих себе си,

прости ми, моя съдба.

Ти ме създаде невинен и с мечти,

сега мой затвор са моите сълзи.

 

Милан Милев

25.09.2010



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милан Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...