Sep 25, 2010, 8:08 PM

Бях ли.....

  Poetry
664 0 0


Бях ли щастлив сред нещастните,

бях ли богат сред просяците?

Бях ли глух сред викащите,

бях ли любов сред мразещите?

 

Вина останах просто,

лутащ се без посока в своето съзнание...

В една утихваща  дълбока  тишина

останах,  загубил  своето мълчание.

 

И какво остана от мен -

просто сянка,

една сянка в нощта,

в реалността на гибелта...

 

Изгубих себе си,

прости ми, моя съдба.

Ти ме създаде невинен и с мечти,

сега мой затвор са моите сълзи.

 

Милан Милев

25.09.2010



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милан Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...