Бях ли щастлив сред нещастните,

бях ли богат сред просяците?

Бях ли глух сред викащите,

бях ли любов сред мразещите?

Вина останах просто,

лутащ се без посока в своето съзнание...

В една утихваща  дълбока  тишина

останах,  загубил  своето мълчание.

И какво остана от мен -

просто сянка,

една сянка в нощта,

в реалността на гибелта...

Изгубих себе си,

прости ми, моя съдба.

Ти ме създаде невинен и с мечти,

сега мой затвор са моите сълзи.

Милан Милев

25.09.2010