14 февр. 2023 г., 09:40  

Бял 

  Поэзия » Философская
244 0 0

Ще побелея ли вече, кажи?
Време стана за тая боя,
на душата ми черна контраст
да се стеле по мойта глава.

 

Бялото не е израз на слабост.
Даже напротив – житейска е сила.
Всички тайни от буйната младост
с белия цвят косата прикрива.

 

И няма да бъда толкоз суетен,
нека личи си, че вече съм бял.
Денят на живота отива към есен,
в залеза намерих си нов идеал.

 

Във всеки цвят от дъгата се виждах,
цветно избрах си за този живот.
Но щастие в бялото много намирам,
то значи превалил съм пътя суров.

 

А за тъжен финал какво ще остане?
Ясно – шепа пепел във черната пръст.
Но ти си спомни с добро за поета,
възпял бялото с две рими на кръст.

© Вале Спатия Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??