14 февр. 2023 г., 09:40  

Бял

521 0 0

Ще побелея ли вече, кажи?
Време стана за тая боя,
на душата ми черна контраст
да се стеле по мойта глава.

 

Бялото не е израз на слабост.
Даже напротив – житейска е сила.
Всички тайни от буйната младост
с белия цвят косата прикрива.

 

И няма да бъда толкоз суетен,
нека личи си, че вече съм бял.
Денят на живота отива към есен,
в залеза намерих си нов идеал.

 

Във всеки цвят от дъгата се виждах,
цветно избрах си за този живот.
Но щастие в бялото много намирам,
то значи превалил съм пътя суров.

 

А за тъжен финал какво ще остане?
Ясно – шепа пепел във черната пръст.
Но ти си спомни с добро за поета,
възпял бялото с две рими на кръст.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вале Спатия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...