Ще побелея ли вече, кажи?
Време стана за тая боя,
на душата ми черна контраст
да се стеле по мойта глава.

Бялото не е израз на слабост.
Даже напротив – житейска е сила.
Всички тайни от буйната младост
с белия цвят косата прикрива.

И няма да бъда толкоз суетен,
нека личи си, че вече съм бял.
Денят на живота отива към есен,
в залеза намерих си нов идеал.

Във всеки цвят от дъгата се виждах,
цветно избрах си за този живот.
Но щастие в бялото много намирам,
то значи превалил съм пътя суров.

А за тъжен финал какво ще остане?
Ясно – шепа пепел във черната пръст.
Но ти си спомни с добро за поета,
възпял бялото с две рими на кръст.